Следващият моли
Напоследък усещам силна нужда да следвам. По старомодния начин – следва ми се лидер. И изпитвам сериозни трудности да си намеря такъв, а наистина опитвам. Не знам дали проблемът е в някакви мои твърде завишени критерии или просто времената са такива. От друга страна въпросът за дефицита на лидери, дори в световен план, е вече доста поизтъркана песен с основен рефрен, че е безсмислено да чакаме новите Тачър, Кол или Мандела, а да свикваме с наличното, защото… защото така, темата е много дълга.
В търсенето на лидер в наличното, започнах да избистрям, променям, преосмислям и прецизирам какво ли не в ценностната си система, за да се „закача“ някъде. Не успях, в повечето случаи имахме генерални разминавания с обекта за следване. По този проблем много интересна и полезна ми беше една теза на мотивационния лектор Саймън Синек за същността на лидерството. Тя, естествено, е развита и аргументирана подробно в книга – „Започни със ЗАЩО“. В резюмето на книгата в мобилното приложение Бързи книги самата теза е извадена в най-кратък и ясен вид. В общи линии Синек казва, че отговорът на въпроса „Защо?“ е крайъгълният камък за удовлетворението от работата и квинтесенцията на лидерството. И аз се съгласих, че не мога да си намеря лидер, защото не разпознавам или не харесвам защо-то му. А защо-то е изначалният смисъл, истинският мотив, мисията на човека, партията, организацията или фирмата. И тук се съгласих със Синек, който всъщност е изключително симпатичен, ерудиран и харизматичен; огромна част от позициите му са чиста проба християнски принципи и морал, но това никъде не е явно заявено.
После установих, че не мога да си намеря лидер и поради несъответствия в други аспекти на лидерството, за които също се говори в книгата на Синек и в стотици други книги по темата (…малко се говори и пише за това как да следваш; доста повече за това как се става лидер). Установих, че тези несъответствия имат много конкретни, ясни, простички измерения. Преди изобщо да разбера защо-то на човека, за когото работя, например, вече съм отблъснат от редица други неща. И по-конкретно, категорично предпочитам да следвам и вярвам повече на разкайващи се „грешници“, отколкото на „безгрешни“. Търся си хора, които често не знаят нещо, а заявяващите се за лидери знаят всичко.
И такива, които при нужда са готови да бъдат първата жертва, вместо тези, които припомнят с подканващ тон, че трябва да се правят жертви в името на голямата цел. Бих следвал човек, който знае, че когато водиш невинаги трябва да си непременно най-отпред; понякога е нужно да си редом до някой, или до всички, и че лидерът също е нужно понякога да следва. Опитах се да направя събирателен образ на хора, които съм следвал и по някакъв начин са били авторитет в различни периоди от живота ми. Така придадох реални характеристики на лидера, който търся, макар в този си вид засега да е утопичен образ. Поне за мен. И така, ето го накратко: той не настоява и не изисква да води и да бъде следван; той проявява дълбок и напълно искрен интерес към хората, които го следват; той е пример без да изтъква, че дава пример; той не иска да правиш нещо, което сам не е готов да направи; в неговото „защо?“ няма егоистичен мотив; той не те принуждава да правиш нещо – някак си те вдъхновява; ако не знаеш, че той е лидерът в една група, първоначално няма да го разпознаеш като такъв, но съвсем скоро няма да имаш и грам колебание, че е лидерът.
Това е. Някога може да съм лидер, но към момента съм следващ, който се моли някак си да не пропусне този лидер; да го разпознае, или някой, който го разпознае, да му го посочи. Моля.