Трите начина: правилен, грешен и военен
Двама бивши военни са написали книга – „Дихотомия на лидерството“, в която развиват тезата за баланс между желанието за контрол и ефективното делегиране на задачи, базирано на военни принципи и опит, които могат да се прилагат в бизнеса и да го направят успешен. Трябва да уточня нещо веднага – не съм чел книгата, а резюме за нея в приложението Бързи книги – доста детайлно и прецизно написано. Темата е прелюбопитна за всеки, който е бил в армията (не е задължително да е американската, какъвто е случая с авторите) и се чуди как точно от военните принципи – които преобладаващо са, меко казано, несъвместими и неприложими в мирно време – могат да се изведат успешни правила за бизнеса, вместо до съдебни дела от всякакво естество. Аз съм един от тези, които се чудят.
Размишлявах върху чутото в резюмето и върху личния ми опит от престоя в армията, плюс работата в различни сфери на частния бизнес. По доста интересен начин авторите са „изкривили“ (или направо заличили)военни принципи, за да ги направят смислени и приложими извън поделението изобщо, и в бизнеса като частност. Някъде там отново се убедих, че в старата шега – за трите начина, по които може да се свърши всяка работа – която използвах за заглавие, има много истина. Все пак за първи път я чух от офицер с висок чин и, почти сигурен съм, в тона му имаше повече задоволство отколкото несъгласие. И истината е, че военните действително имат уникален подход към нещата от живота, третият начин. Породен, вероятно, от факта, че дълго време прекарват в среда, доста различна от тази на цивилните. Неслучайно тази среда се нарича „система“, напускащите я имат нужда от специфична адаптация към живота извън армията. За какво става въпрос? Тъй като войната е обратното на мир, много от нещата в армията са обратното на това, което се счита за обичайно. И в това няма нищо лошо, напротив – правилно и необходимо е. Доста филми и книги, които аз лично смятам за шедьоври, се занимават с алогичността на военните порядки, спрямо мисленето на цивилния човек.
Всички помним добрия войник Швейк, който кротко пита командващия къде точно иска да отидат с останалите войници, вместо с часове да им дава команди „наляво, надясно, кръгом“, и заявява: „…уверявам Ви, че веднага ще отидем, нали, господа?“; или пък невероятният и слабоумен Форест Гъмп, от едноименния филм, когото армейски сержант нарича „най-умният човек на света“, защото е прозрял, че е в армията, за да изпълнява всичките му заповеди; както и гениалната история от филма „Доблестни мъже“, в която безпрекословното изпълнение на заповед във военна база довежда до убийство на войник от негови бойни другари. От последвалото дело и присъда разбираме, че докато в цивилния живот имаме право да избираме на кои заповеди на преките си началници да се подчиним, в армията, макар и в мирно време, заповедите не подлежат на гласуване, обмисляне или отказ, а се изпълняват на всяка цена. Авторите на книгата, Джоко Уилинг и Лийф Бабин, твърдят, че добрият мениджър трябва да може да отстъпи, когато друг има по-добра идея. Илюстрират го с пример от службата на единия от тях в Ирак, където той не се възползвал от по-високия си чин, за да се наложи над подчинен войник, който имал по-добра преценка и решение от него. Военният принцип е старшият офицер да се налага в 99% от случаите, на бойното поле няма време за демокрация, просто се изпълнява. Ситуация като описаната в книгата аз не съм срещал през целия си престой в армията, затова я приемам повече като изключение от правилото. Изключение, което извън армията става принцип в бизнеса и нещо абсолютно нормално и логично.
Сред принципите, които се разглеждат в книгата, има акцент върху неща като дисциплина, тренировки, ясно формулиране на цели, преценки на риск и т.н., като над всичко и около всичко сякаш владее темата за дисциплината. Това, естествено, е гласът на военните. По-интересно в случая ми е какво казват авторите, вече като бизнес-консултанти, по темата за значението на дисциплината в контекста на факта, че топ компаниите в световен мащаб от технологичния бранш оперират по начин, който почти изключва представата за ред и дисциплина; за такива може да се говори в условен план и по съвсем нов и различен начин. „Лидерите трябва да държат всеки член от екипа отговорен за своите действия“ е поредното нещо, в което няма нищо от военните принципи, където изпълнението на преки заповеди не предполага носенето на отговорност от изпълняващия, а от заповядващия. Бих прочел цялата книга, обичам да наблюдавам този трети начин. Който иска пък може да изслуша резюмето за нея в приложението Бързи книги.